Всяка вечер аз говорех с луната
може ли да мине болката сива.
Ти си тръгна и заплака душата,
плаче душата.
Леден вятър вие в дългите нощи
може би ще дойдеш,чакам те още.
Ти отне съня ми и си замина,
тръгна си мила.
Е...аз във чуждите думи
много сляпо повярвах и загубих те.
Е...много време измина,
но към теб не изстинах.
Желая те!
Вечната обич сега праща ни свойта стрела.
Нека простим и да бъдем пак щастливи.
аз очаквам пак да видя очите
и да погаля нежно очите.
Моя обич ,чакам стъпките в мрака,
тебе очаквам.
Ти,ти си моята магия
и не мога да крия, моята любов
