Невидима те виждах и чувствах, че те има,
сънувах те във лято, сънувах те и в зима,
в небесен слънчев огън, о, неведнъж горях,
течаха глухо дните, но все към теб вървях.
Надявах се и вярвах, че във нощта последна
прозорец ще отворя и в тебе ще погледна,
и в тебе ще погледна,
и после ще отключа забравена врата,
която ще ни върне дъха на любовта,
дъха на любовта.
Невидима те виждах и чувствах, че те има,
сънувах те във лято, сънувах те и в зима,
в небесен слънчев огън, о, неведнъж горях,
течаха глухо дните, но все към теб вървях.
(×2):
Надявах се и вярвах, че във нощта последна
прозорец ще отворя и в тебе ще погледна,
и в тебе ще погледна,
и после ще отключа забравена врата,
която ще ни върне дъха на любовта,
дъха на любовта.
