‘ПОНЕ ЕДИН ЖИВОТ’
куплет 1:
Без тебе всичко ми е все едно,
няма щастие за мен.
И казвам си било е за добро,
но те мисля всеки ден.
Да знаеш колко съм отричала,
че съм с грешния човек.
И мислех си, че съм обичала —
докато не срещнах теб.
Сега като те гледам как вървиш,
със куфара си към вратата…
сърцето ми от болка —
къса се и крещи:
Припев:
Не бързай да тръгваш,
остани за малко още!
Не бързай да казваш,
че без тебе ще съм нощем!
Имам още нужда —
от твоята любов…
Искам те за малко —
поне един живот!
куплет 2:
До днес не мога да си го простя,
че си правихме напук.
От тебе колко съм си тръгвала —
лъжейки, че съм при друг..
Разплакана на стълбите стоях
и чаках те да ме догониш,
а ти не спираше да ми звъниш —
помниш ли?
Сега като те гледам как вървиш,
със куфара си към вратата…
сърцето ми от болка —
къса се и крещи:
