Докога ще те крия от света?
Докога пълна с думи ще мълча?
Докога мечтата ми по теб ще е вик,
вик във мен и нечуван досега?
Докога ще си само мисъл ти
и копнеж, който само в мен гори?
Докога мечтата ми по теб ще е стих,
стих във мен и неписан досега?
Бавно слиза в очите небе,
сляпа съм от тази обич.
Със ръце те крия днес
да не би да те открие някой друг.
Докога ще осъмвам вън сама?
Докога ще те няма у дома?
Докога светът ми ще е дом, дом без теб
със един сляп прозорец без цветя?
Бавно слиза в очите небе,
сляпа съм от тази обич.
Със ръце те крия днес
да не би да те открие някой друг
