Нощем мисля за тебе,
в песента си те вграждам,
пак те срещам в съня си
като спирка в нощта,
като бликащо изворче,
утоляващо жаждата
на жената, живяла до днес
в самота, в самота, в самота.
Поглед, песен без думи,
после – дълга целувка
и със стъпки безшумни
влезе тя, любовта.
Без да пита, дойде
и няма вече преструвки,
няма вече разумни,
преценени неща.
Няма фрази шаблонни,
има просто любов.
Няма фрази шаблонни,
има просто любов.
Щом е тук, от стените
няма хлад да повей.
И не ще си отиде,
тя е наша любов –
само трябва със теб
да повярваме в нея.
Във нея… (×3)
