Где ли тръгвам пак? Отде се връщам?
Пак ли колела в мене свистят?
Пак ли този свят – най-свидна къща –
маха подир мен: „На добър път!“
Пръснат в камък, в цвят, във топка прашна,
лудо се въртя и чезна аз.
Себе си ли все срещам, изпращам?
Себе си или сама своя глас?
Препускай с мен ти, небосвод!
Земя, лети с мен в моя път!
Че само вий сте моят живот!
Че само с вас жив е светът!
Колко свят зад мен! И колко още
чака неоткрит в живот и смърт…
Със очи, с лица, с песен и прошка
и с една ръка – „На добър път!“
(×2):
Препускай с мен ти, небосвод!
Земя, лети с мен в моя път!
Че само вий сте моят живот!
Че само с вас жив е светът!
