Прочу се Странджа планина,
че има дор две дружини.
Двете се в една събрали
Тодор им стана войвода.
Лошав си човек намериха
дружината предаде,
полвината ги избиха,
полвината ги пръснаха.
Под едно дърво лежеше
ранен младият войвода,
а на дървото стоеше
едно ми малко славейче.
Тодур славейче продума:
-Славейче пиле, зюмбюле
ти иди холам да кажиш
на мойте верни другари.
Че скоро ше йоздравея
ше хода да ги намеря,
пак ше ги холам поведа
из тая Странджа планина.