По стъклата удря пак дъжда,
а стаята ни е празна нали, отиваш си.
Всеки ден се слива с някой друг
сега сме сами и аз и ти.
Помни това, с теб си отиде част от мен
имаше ли път да извървим до края с теб.
Аз просто спрях на прага на любов и край,
а ти успя без мен да продължиш напред, кога е моя ред.
Не искам да знаеш от месеци не знам къде съм.
Не искам да знаеш липсваш ли ми ти,
а всеки спомен вътре в мен крещи
не виждам болка в твоите очи, забравили ме ти.
По лицето ми не си личи,
не знам до кога, но вечер не спя и пак мълча.
Всеки ден се слива с някой друг
без теб съм сама, така сама.
Помни това, с теб си отиде част от мен
имаше ли път да извървим до края с теб.
Аз просто спрях на прага на любов и край,
а ти успя без мен да продължиш напред, кога е моя ред.
Не искам да знаеш от месеци не знам къде съм.
Не искам да знаеш липсваш ли ми ти,
а всеки спомен вътре в мен крещи
не виждам болка в твоите очи, забравили ме ти.
Не искам да знаеш от месеци не знам коя съм.
Не искам да знаеш колко ме боли,
а тази обич спира ли кажи
за мене знам, че няма място днес в твоето сърце.
