Ако останеш винаги в съня,
чрез който те приех и те запомних,
ако дочуеш някъде в дъжда
как шепна аз чрез тихия му ромон,
ще се завърне оня миг на трепет,
на докосване и лудост
и нека да остане оня час
от хилядите часове
които губим
Ако след тежък грях не ми простиш,
но в самотата пак потърсиш мене,
на нежността ми ако ти, ти, ти не устоиш,
когато те погледна с очи зелени