Пуснах я в сърцето ми да влезе,
пуснах я дълбоко вътре в моята душа,
сякаш въздухът с нож се реже,
днес сме други, как се стигна до това?
А бяхме малки, а бяхме деца,
любовта превърна се в една игра напълно чужда,
не ти прощавам за всичко това
което на шега ми обеща.
Лъжа е любовта, заблуда за наивни,
как съм вярвал в това,
неизплакана сълза по детски чиста,
ала днес не е така.
Проклет живот сега напук ще ти се смея,
признавам си, така добре ме изигра,
лъжа е любовта, сърце назаем давам,
просто нищо друго нямам.
Питах се какво направи с мене,
къде не скитах, теб да търся без да знам защо,
питах се, но дявол да го вземе,
стигнах до стена от думи и един въпрос.
Защо си тръгваш без капка вина,
така наивно вярвах в теб, а всичко е една измама,
защо в живота се случва така
че чувствата превръщат се в сълза.
