Попитай вятъра, когато,
преди да дойде знойно лято,
задъхан в клоните шепти,
дали със вихрите крилати
сред цвят и багри чудновати
той в песен стихове реди.
Попитай птицата, която
долитнала с далечно ято
от юг със слънчеви лъчи,
дали сред клони снежнобели,
във ранна пролет разцъфтели,
любовна музика твори.
Дали ще срещна твоите очи
във мрака чер на вечерта
сред изгарящи във страст звезди
след ден, роден от самота,
от самота.
Попитай пролетта, която,
преди да дойде зряло лято,
на младостта с усмивката зари
във небесните палати
сред звездите непознати,
дали ще срещнеш моите очи.
Дали ще срещна твоите очи
във мрака чер на вечерта
сред изгарящи във страст звезди
след ден, роден от самота.
Аз срещнах твоите очи
във трепета на вечерта,
пламтящи сред безброй звезди
със пламъка на любовта.
