Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият.
Ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним безкрай оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Твоят сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнина!
Остани тази нощ!… Остани!… Остани!…
И прекарай ръка по лицето ми тъмно –
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
А когато от наш'те целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ –
и ще стане по-светла земята…
Остани тази нощ! Твоят сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнина!
