Ненужен спомен почука на вратата.
Той беше сянка от зима или лято,
от календара лист от вятъра отронен.
Беше само ненужен спомен.
Необяснимо как внезапно се завръщат
бледи сенки, които чакат в тишината
да им отворя. Сега е късно за това.
Назад не гледам, живея тук, сега.
Ненужен спомен почука на вратата.
Не отворих. Обичам тишината.
Ненужен спомен е незавършена картина.
Няма нищо, но можеше да има.
Като в живота с цветовете на дъгата –
любов, която е подарък от съдбата.
Една любов, един живот и надежда...
Една любов в един живот не е последна.
Една любов в един живот не е последна.
Беше спомен.
