Вземи лъка си и скъсай струна!
Ранена гордост в душата ми мълчи.
От тази рана ще бъда друга,
когато песен на цигулка в мен звучи.
Вземи лъка, вземи скръбта, тъгата ми вземи!
Не я настройвай в „ми“! Душата пак мълчи,
като скъсаната струна не трепти.
Вземи лъка, вземи скръбта, тъгата ми вземи!
Един фрагмент за мен звучи,
няма фалшиви ноти, нали?
Мелодия, рапсодия, цигулка сътвори.
Не я настройвай в „ми“! Душата пак мълчи,
като скъсаната струна не трепти.
Мелодия, рапсодия, цигулка сътвори.
Един фрагмент за мен звучи,
няма фалшиви ноти.
Мелодия, рапсодия, възкръсва в моя ден,
заченат от сълза и от сълза роден,
а цигулката ще плаче вместо мен.
Мелодия, рапсодия, за мен написа ти
и пак цигулка ще звучи.
Само се моля, не спирай! Свири!
Само не спирай ти!
