Лили Иванова У дома ^минус

У ДОМА 
 
И пак онази стряха вита, ясна. 
И пак над нея оня заник тих. 
И пак тъй вечерта смирено гасне, 
тъй както в Дебеляновия стих. 
 
Но вече тук живеят чужди хора 
и камъчето, хвърлено в нощта, 
днес не отваря малкия прозорец, 
заключена е пътната врата. 
 
Посрещни ме - ида отдалече. 
Нося ти таз земя. 
Но кому да кажа "Добър вечер!"? 
Няма никой у дома... 
 
Къде ли не замръквах с пътя свирещ? 
Къде ли не намирах друг свой дом? 
А моят чакал, чакал... Най-подире 
за всичко отмъстил си мълчешком. 
 
Завинаги вратата си затворил 
и аз на прага мълком се теша, 
че вишната, отсечена от двора, 
е оцеляла в моята душа.