Огънят ни трябва да ни грее,
нежност трябва в двете ни ръце.
Аз от теб научих с радост да живея,
да се приютим в едно сърце.
Може някой път да е тревожно
и да ни разкъса ревността,
но повярвай в мене, че е невъзможно
някога да свърши обичта.
Припев (х2):
Остава в нас този пламък тъй щастлив,
от студа спаси ме ти, прегърни ме!
Чрез обичта всеки чувства, че е жив
и на яве и на сън, прегърни ме!
Нека да отпъдим с тебе двама
всякакви съмнения сега.
Истина е само, този вечен пламък,
с който ни изгаря обичта.
Аз за тази обич давам всичко,
в чувствата не мога да греша.
Сред безброй тревоги, тебе да обичам,
празник е за моята душа.
Припев: (х3)
